My Weblog

История – гр. Добрич

rozariondo — Thu, 14 May 2009 20:20:50 +0000

Първи свидетелства за историята на град Добрич са открити археологически останки от времето на античността (IV-III в. пр. Хр. — II-IV в. сл. Хр.) и ранното средновековие (VII-XI в. сл. Хр.). Открит е старобългарски некропол с езически гробове в центъра на града. Опустошителните нашествия на печенеги от първата третина на 11 век обезлюдяват вътрешността на Добруджа и животът в селищата замира през целия период на Второто българско царство. През 16 век отново възниква селище. Негов основател е турският пътуващ търговец Хаджиоглу Пазарджик, чието име градът носи до 1882 г. Според сведения на турския пътешественик Евлия Челеби, посетил града към 1646 – 1650 г., в него има над 1000 къщи, около 100 дюкяна, 3 хана, 3 хамама, 12 джамии, 12 училища. През 17 – 19 век. градът се развива като занаятчийски, търговски и земеделски център. Прочува се с изделията на тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти — жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал. До началото на 19 век населението на града достига 12 000 жители. Голяма част от населението са пришълци от източните части на България след руско-турските войни (1810, 1828, 1845 г.). След Кримската война тук се заселва голяма група българи от Котленско. През 1851 г. се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Оформя се културният облик на града, развиват се църковното и просветното дело, въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук — Свети Георги, е построена през 1843 г., а през 1844 г. към нея е открито българско килийно училище. От 1869 г. започва благоустрояване: изгражда се градски парк, телеграфна връзка с град Варна, създава се пощенска станция, започва да работи построената през 1866 г. градска болница. Градът е освободен от турско владичество на 27 януари 1878 г. С княжески указ от 19 февруари 1882 г. град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван в Добрич, на името на добруджанския владетел Добротица. На развитието на града през първите десетилетия на 20 век се отразяват политическите превратности, предизвикани от трите поредни войни. Първата окупация от румънските власти трае до 1916 г. След подписване на Ньойския мирен договор Южна Добруджа (и град Добрич) е в границите на Румъния. Борбата срещу румънската окупация продължава до 1940 г., когато е подписана Крайовската спогодба и Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Добрич. Няколко десетилетия градът носи името на маршал Толбухин. От 19 септември 1990 г. с президентски указ е възстановено старото име — Добрич.

Носещ туризъм

rozariondo — Fri, 05 Sep 2008 15:07:24 +0000

Към тази категория се отнасят онези видове туризъм- морски ваканционен туризъм, за които област Добрич разполага с природни дадености на конкуретноспособно в международен аспект ниво и които по обем на потенциалните гости, и респективно брой заети лица и реализиран оборот са или могат да бъдат от основополагащо значение за регионалната икономика.
Причисляването към тази категория е съобразено и с възможностите за обезпечаване на съответното предлагане с необходимия персонал или за развитие на наличния, както и с актуалното търсене и водещите тенденции на международния туристически пазар, които ще са от определящо значение при формиране на потребителското търсене през следващите 10-15 години.

Лечебен туризъм

rozariondo — Fri, 05 Sep 2008 15:01:09 +0000

Част от данните за лечебните кални езера бяха представени в сектора “Хидрогеоложка и хидроложка характеристика”.

Шабла Балчик Крапец Русалка Каварна Кранево Албена Тузлата Возарци

В курортната зона “Шабленска тузла” няма никакви лечебно-профилактични заведения. Има построени временни ведомствени почивни лагери. В момента има интерес от страна на потенциални инвеститори за изграждане на модерен балнео и рекреационен център и се водят преговори с общината.

Курортът “Балчишка тузла” е профилиран като калолечебен и морски курорт с основни показания за лечение: заболявания на опорно-двигателния апарат, гинекологични, неврологични, състояния след полиомелит и съдови заболявания; допълнителни показания: обменно-ендокринни заболявания.
В курортната зона са изградени следните курортни и лечебни заведения:

1. Калолечебница с две отделения – едното за апликационни процедури на закрито, а другото – за калолечебни процедури на открито – отделно за мъже и жени – по египетски метод. Прилага се лечение и чрез потапяне на тялото или част от него в затоплената от слънцето кал в крайбрежните плитки части на самото езеро. Оборудването и сградният фонд на калолечебницата са изключително амортизирани.
2. Санаториум за деца със заболявания на опорно-двигателния апарат и състояние след полиомиелит. В санаториума има отделно калолечебно отделение. Санаториумът е единствен по рода си в страната.
3. Курортна поликлиника с лекарски кабинет.
4. Временни ведомствени постройки на бивши ТКЗС и АПК, които също са много износени като материална база за настаняване.
При калното езеро “Таук лиман” няма изградена база.
В това бъдещо развитие на направлението трябва много внимателно и щадящо да се използват природните ресурси, за да могат да възстановяват своето равновесие.
Транспортна достъпност от гледна точка на туризма
В инфраструктурно отношение регионът разполага с добре развита пътна мрежа с добро теренно включване и изграждане. Построени са дълги прави участъци с незначителни вертикални отклонения, които хармонират с околния ландшафт. Общата дължина на пътната мрежа в област Добрич е 1668 км., като в т.ч. първокласните пътища са едва 83 км., а преобладават четвъртокласните – 1217 км. Този факт достатъчно ясно показва туристическата пригодност на пътната инфраструктура в региона и очертава необходимостта от спешни инвестиции за подобряване комфорта на туристическия и транзитен трафик.
Област Добрич има излаз на Черно море, който чрез Босфора му осигурява достъп до световния океан. Пристанищата Каварна и Балчик намиращи се на територията на област Добрич имат регионално значение. Пристанището в Балчик разполага с яхтен и пътнически терминал – основа за развитието на яхт- и спортен туризъм. Каварна е малко товарно пристанище с предвидени възможности за построяване на пътнически кей.
Летище Варна се намира само на 45 км. от обособения регионален център – гр. Добрич. Близостта му до област Добрич е с благоприятно въздействие върху развитието на международния туризъм. Чрез чартърния трафик през летния период, летището свързва Варненска област и област Добрич със страните на изходящия ваканционен туризъм – потребители на основни и допълнителни услуги.
Целогодишно оперират редовни линии до определени европейски градове.

Културно-познавателен туризъм

rozariondo — Fri, 05 Sep 2008 14:57:51 +0000

Културните прояви, провеждани в област Добрич, са предимно с местно и регионално значение. Те представляват интерес и се „консумират“ основно от местното население и от пребиваващите в друга връзка туристи, напр. ваканционни гости. Проявите, които имат амбицията да прераснат в такива от национално естество, имат необходимост от допълнително утвърждаване и популяризиране.
Познавателните пътувания на територията на област Добрич са насочени главно към запознаването с наличните и въведени в туристическа експлоатация исторически, архитектурни и етнографски забележителности. Тези посещения се организират главно за чуждестранни гости, прекарващи своята ваканция или провеждащи делово пътуване в региона. Основните посещавани обекти са строго концентрирани на територията на общините Балчик, Каварна и Добрич-град.

Делови и конгресен туризъм

rozariondo — Fri, 05 Sep 2008 14:55:49 +0000

Освен на собствени начала, делови пътувания към област Добрич се провеждат и по повод на организираните ежегодно 5 прояви от „Добрички панаир“ ООД:

* Борса за семена - м. февруари
* Торго – вина и деликатеси м. април
* Мода м. май
* Селското стопанство и всичко за него м. септември
* Селскостопански семинар м. декември,

както и във връзка с инициираните от ИПС – гр. Генерал Тошево прояви „Ден на пшеницата“ и „Ден на фасула и слънчогледа“.
Влияние върху предлагането на делови прояви оказват със своята дейност също така Търговско-промишлената палата, Стопанската камара, а отскоро и Агенцията за регионално икономическо развитие и инвестиции.
От друга страна регионът е атрактивен и за конгресния туризъм, като в този случай външни за региона организатори използват наличната инфраструктура за конгресни и семинарни прояви на територията му. В курорта „Албена“ съществува Конгресен център, организиращ редица мероприятия за външни клиенти чрез контакти с търговските и браншови камари в страната. Във ваканционно селище „Русалка“ също се провеждат подобни прояви при интерес от външни клиенти, като се изработват индивидуални оферти според заявените услуги, брой на гостите и продължителността на мероприятието.
Реализираните в тази връзка престои са краткотрайни- 1-3 дни, правят се опити за комбинирането им с допълнителни услуги от културно-развлекателно естество.

Ловен туризъм, област Добрич

rozariondo — Fri, 05 Sep 2008 14:53:51 +0000

Ловен туризъм
На територията на област Добрич са разположени 4 ловни стопанства, съответно в общини Добрич, Балчик, Генерал Тошево и Тервел. Тяхната туристическа инфраструктура в по-голямата си част е в добро състояние, като най-добра е тази на ловно стопанство Добрич, която е ремонтирана основно през 1996 г.
От 1990 г. анализите на данните за състоянието на дивите животни, които се разработват съгласно Закона за ловното стопанство, показват тенденция за намаляване на почти всички видове. Основна причина за това се явява бракониерството и липсата на достатъчно грижи за дивеча. Факторите химизация и механизация в селското стопанство не оказват съществено влияние върху числеността на дивите животни през последните 4-5 години. Собствениците на земи (а в скоро време и на гори) и общините нямат икономическа заинтересованост от наличието на достатъчно количество дивеч.
Основният ползвател на ресурса по туристическа линия е Съюзът на ловците и риболовците в България чрез договори с туроператори. Престоите са краткотрайни – 2-5 дни и са с ясно изразена сезонност в зависимост от ловните сезони. Комбиниране на престоите с предлагането на другите видове туризъм почти не се практикува.

Морски туризъм

rozariondo — Fri, 05 Sep 2008 14:44:48 +0000

Предлагането на морски ваканционен туризъм в област Добрич обхваща територията на общините Шабла, Каварна и Балчик, за които той е основен структуроопределящ отрасъл. В близкото минало потенциалът на предлагания леглови капацитет е бил около 47 000 легла, докато в момента натовареността му е спаднала с около 40%.
Броят на туристическите легла в община Балчик е около 27 000 бр. Те са съсредоточени главно в КК “Албена”- /14 500 легла/, семейни хотели и частни квартири в гр. Балчик, с. Кранево и вилните зони.
В гр. Балчик посещенията се реализират в частни хотели, различни ведомствени почивни станции, преустроени в хотели, както и се наемат семейни хотели и частни квартири в града. Предлагането се характеризира с липса на точно дефинирана маркетингова стратегия. Натовареността на легловия капацитет е неравномерна, като най-голям брой нощувки се концентрират в летния период- м. юли и август. Предлагането на допълнителни услуги има първи признаци на обогатяване.
В различни ведомствени почивни станции, преустроени семейни хотели и къмпинги, намиращи се в района на с. Кранево и на територията на община Каварна също се развива морски ваканционен туризъм. Продуктът се характеризира с по-ниска категория на предлаганите услуги, а реализацията е ориентирана към вътрешния и руския пазар. Престоите са съсредоточени в летния период, очертавайки типичната сезонност на предлагането в региона. Организацията на допълнителни услуги е ограничена.
На територията на община Шабла морски ваканционен туризъм се развива главно от фирма „България“ АД, стопанисваща къмпинг “Добруджа” и „Дуранкулак“ (кат. 2 звезди) и от фирма „Космос инвест“-ООД за къмпинг „Космос“ (кат. 1 звезда). Настаняването в частни квартири в гр. Шабла е слабо застъпено поради отдалечеността от морската ивица. Съществува хотел, намиращ се в центъра на града, където по чартърни договори оперират руски и белоруски туроператори. Редица проблеми в експлоатацията, дължащи се на липса на инвестиции в основни средства за подслон, обща инфраструктура и трудна достъпност възпрепятстват развитието на туризма.
Международните посещения в курортен комплекс „Албена“ имат сериозен дял във формирането на националните приходи от международен туризъм.
Като се има предвид ,че реализираните нощувки от чужденци средно са около 5 000 000 бройки – около 60 %, то делът на нощувките, реализирани от чужденците в КК “Албена” са около 80%- можем да изведем извода, че делът на КК “Албена” е около 20% от общото за България. В настоящият момент, данните показват едно увеличение на нощувките за периода 01.01.2000- 20.07.2000 г. с около 45% спрямо същият период за 1999 г.
Предлагането е с различна категория, като на територията на комплекса се намира един най-добрите хотели на българското Черноморие – балнео-хотелът „Добруджа“ (кат. 4 звезди). В курорта Албена преобладават хотелите от средна и висока категория. Повечето от тях са строени през 60-те год., но в момента значителна част от тях са основно обновени и реконструирани ведно с прилежащата инфраструктура. 3 хотела имат възможност да работят и през зимата. По отношение на пазарната реализация се търси баланс, но настоящата ситуация предполага затруднения в равномерното представяне на всички пазари. Основните пазари са както следва: Германия- 45%, България-15%, Скандинавия- 12%, страни от ОНД- 8%, Бенелюкс- 7%, Франция -4%, Англия- 3%, и Израел и Турция /хазартен туризъм/- 2%.
Ваканционно селище „Русалка“ оперира в сферата на клубния морски рекреационен туризъм – изолирано от масовия туристически поток, съгласно философията на този вид туризъм.

Туристическо предлагане

rozariondo — Fri, 05 Sep 2008 14:42:48 +0000

Прегледът на настоящото туристическо предлагане представя в обобщен вид неговите основни параметри, като при това се изхожда от класификацията на видовете туризъм според потребностите, породили акта на туризъм. Този преглед има за цел да даде изходна информация и за дефинирането на необходимите маркетингови стратегии, а именно за предприемане на действия към насищане или развитие на пазара или към развитие и диверсификация на продукта.

Туристически ресурси

rozariondo — Fri, 05 Sep 2008 14:40:49 +0000

Антропогенните туристически ресурси в региона са концентрирани главно в приморските общини – Балчик, Каварна и Шабла. Това са териториите на античните древногръцки колонии и старотракийски културни средища, част от които са открити и запазени, и днес представляват туристически интерес. Традиционен притегателен център в община Балчик представляват също бившите летни вили на румънското кралско семейство с прилежащата към тях богата ботаническа градина, както и архитектурният ансамбъл на града като цяло.
Интерес провокират и формиращите се традиции в областта на културните прояви през летният сезон -

“Процес-пространство”
“Бялата лястовица” .

На границата между общините Шабла и Каварна в местността “Яйлата” са открити тракийски некропол и праисторически пещерни жилища, които в момента не са пригодени за туристическа експлоатация. С висока историческа стойност, но невъведени в туристическа експлоатация са и археологически разкопки в с. Дуранкулак- на острова в езерото се намира най-древният открит досега праисторически некропол. Съществуващ потенциал е местността „Чиракман“ в община Каварна, където са открити обекти от античността. На нос Калиакра в същата община се намира средновековна българска крепост, представляваща интересен обект за туристически посещения.
На територията на община Добрич се намират художествена галерия, исторически музей, литературен музей „Йордан Йовков“.
Етнографският комплекс „Старият Добрич“, намиращ се в града, представя старинни български занаяти в автентична среда.
На разположение са и различни спортни съоръжения – закритият плувен басейн „Русалка“-/в момента нефункциониращ/, спортен комплекс „Простор“, спортна зала „Добро- тица“.

Природни туристически ресурси

rozariondo — Fri, 05 Sep 2008 14:37:46 +0000

Област Добрич заема най-източната част на Дунавската равнина. Релефът е равнинно хълмист, като най-голямата надморска височина не надвишава 250 м. Климатът е преходно-континентален с морско влияние в 60 км. ивица във вътрешността. Средногодишните температури са 12,2 Со. Районът е един от най-сухите в страната – средното валежно количество е 500 мм/м2, което благоприятства развитието на летния ваканционен туризъм. На територията на региона се намират значително количество минерални извори, както и находища на лечебна кал . Растителната покривка е от храстови и тревни степни, сухоустойчиви съобщества, някои от които от особен интерес. В региона се намират няколко защитени от закона „влажни зони“ - езерата Дуранкулашко и Шабленско. Наред с редица редки видове флора там зимува около 90% от световната популация на червеногуши гъски (Branta ruficollis).
Крайбрежната част на региона се характеризира с лабилност в тектонско отношение, изразяваща се в свлачищни процеси. Активизираните свлачища в района на гр. Балчик показват, че локалната тектоника е все още активна и трябва да се отчита като степен на въздействие при бъдещото туристическо развитие на региона.
Най-северните територии на българското Черноморие, заемащи крайбрежната част на област Добрич, са максимално съхранени в своя естествен вид и са предпазени досега от урбанистично туристическо развитие.